DeutschПОЕЗИЯ И ПРОЗА
“ЧОВЕК” В БЪЛГАРИЯ ПОНЯКОГА ЗВУЧИ СТРАШНО...
Георги Н. Николов
Нашата действителност, вече десетилетия, услужливо предлага на криминалния жанр разни теми за интерпретация. Трудно можем да посочим в палитрата й ниша, останала свободна от присъствието им в своя кървав, грозен вариант. Което дава възможност на писателите-криминалисти да пробват перото си, топвайки го в горещата смес от събития, човешка орис, низост и достойнство. И да ни поднесат стойностни творби със запомнящи се герои и сюжети. Или безславно да се оттеглят, оказали се безсилни пред изискванията на жанра, известен с енигматиката си. И с потребността от психологическо вникване в спецификата вместо преразказ на нещо, скършило надежди и съдби...
Бойко Беленски е представител на младо поколение автори, свързали трайно творческата си съдба с отрицание на пошлостта, негативизма, безхаберието на обществото и сенчестата му страна. Доказвайки с всичките си творби, че криминалният жанр не е само статична рамка, която трябва да бъде запълвана с текст, сюжет и персонажи. И може да съществува в конкурентна плоскост , независима от “черния” литературен двойник. “Двойникът на сатаната”, “Между апокалипсиса и ада”, “Недосегаемите”, “Отмъщението”, “Прегръдката на совата”, “Адреналин”, “Братята на Юда”, извоюват на Беленски наградата на Международната асоциация на писателите-криминалисти, българска секция – AIEP. Но повечето от тях, с гриф “достоверен роман”, носят на Бойко трудната привилегия да живее между истината и опасността за собствения си живот. Което право рядко откриваме в книгите на негови колеги, а още по-рядко пък: подплатено със суровата житейска достоверност по страниците им...
Тук, в поредния роман на Беленски – “Да се довериш на дявола” / 1 / – той отново ангажира способността си да пише върху острието на бръснача. Отправящ предизвикателство към мрачните пулсации на българския ден, смачкал не едно и две имена – на писатели, герои от сивата икономика, бивши политици. И когато корицата твърди, че книгите на автора пристрастяват, разбираме какво внушение, далеч от евтината реклама, споделя тя.. Става дума за самоопределението на Бойко към истината такава, каквато е. И че книгата е спасителен остров, на който след крушението на мечти и идеали просветва надеждица за справедливост и хармонично житейско съществуване. Без преклонение пред авторитети, без стъписване пред обществени позиции и власт. Няма съмнение, че героите му и сега са автентични. Централният вестител на овластения цинизъм Кузо Владов е огледален образ на свой печално известен архетип от близкото минало. Че не е единствен и нашето грешно общество мултиплицира съвсем равнодушно негови братя по манталитет, незнайно докога. Под Владов в ужасната пирамида на злото са Бони Петроф и Фил – продукти на нравствения вакуум, задушаващ страната ни днес. Като допълващи, бегли персонажи Беленски щрихира задграничните им партньори и някои местни помощници, най-вече директорката на социалното заведение. Те всъщност са механичните служители на мрака, бродещ в смисъла на фондация “Благородство и милосърдие за подрастващите”. Разговорът между Кузо Владов, полезен на обществото като “антифриз за пробит радиатор” и госпожа Стоянова за бог Озирис и децата, е емблематичен. Той е индикация за трупния мирис, който струи от странното благородство на Кузовата фондация и задушава. От него съвсем ясно надничат унижението и смъртта. Защото темата за изоставените, съвсем безпомощни питомци на социалните заведения в България е многократно подхващана и загърбвана. В новата книга на Бойко Беленски тя е изнесена с всички ужасяващи подробности и авторът настоява да не отместваме гузен поглед от тях. Да насочим нравствеността си, ако имаме такава, в ористта и кончината на Сия и убитите й връстници. На римските “колежани”, на продадените в чужбина Искра и Таня. Разказвайки това, авторът задава ясни, нелицеприятни въпроси: “Защо обществото допуска тези аномалии? Докога? Възмездие ще има ли? Кой е носителят му? С какви права е делегиран да отмъсти?”
Отговорите търсим в развоя на повествуването. То, противно на схващанията за такива теми, се развива по своему динамично, с резки поврати и неочакван финал. Целта му е да открои престъплението не като изолирано явление. По-скоро като ракови метастази на властта, заразяващи тежко обществената картина. Максим Гешев, Драган Петракиев, Роси, Ирен Димова, Гигов, Миглена Сотирова и пр. са героите, призвани да сложат ред в битието. Да се преборят със закони и депутатски имунитет, с адвокатските хитрувания на Марков и цялата сложност на казуса с децата, който людете трудно приемат за достоверен факт. Всеки от тях, в полюса на положителното противодействие, се бори както може. Според разбиранията си и готовността не само да е полезен, но ако трябва – да се жертва. Ако намери смисъл в хаоса от нормативни капани, даващи възможност на зверовете да заемат високите си места отново необезпокоявани. Затова пък Гроздан Дончев е освободен от подобни терзания. Бившият полицай разсича възела от престъпност, нравствени прегради, законови паяжини и човешка продажност, като така завоюва адмирациите на читателя. Ясно защо, разбира се... С тези кратки редове нямаме за цел преразказ на романа “Да се довериш на дявола” – преразказ не е възможен. Единствено задълбоченият прочит дава възможност за съприкосновение с многопластовия му сюжет и дълбок психологизъм. Всеки образ е поднесен с характерните за ролята си черти, индивидуализиран и достоверен. Бойко Беленски е вникнал в темата за търговия с порноклипове и детска плът изцяло, детайлно, без да спестява подробности. Така гражданските му позиции увличат множество съмишленици. Не можем да отминем дълбоката човечност на автора към героите-деца и съпричастността към служителите на доброто, спъвани от всякакви “добронамерени” подбуди. Изводите от целия разказ добавят нов смисъл в поведенчеството ни не само днес и утре. Превръщат го в човешка барикада срещу овластената мерзост, изпреварвайки времето, което би размило детските страдания и би освободило съвестта от бреме, което не сме предполагали, че съществува.
Новата книга на Беленски е и нагледна илюстрация как криминалният роман у нас се развива по възходяща спирала на творческата интерпретация. Как от количеството на имена и заглавия в жанра искреното повествуване и верен усет към темите извоюват читателско, обществено, човешко признание, изпреварвайки времето, което трябва да стори това. Книгите на автора – достоен представител на избраното от него литературно поле, наистина пристрастяват. За жалост с теми, които в България добиха гражданственост и се множат, клонират, прецизират в ужасната си същност. Докога? Очакваме авторът да ни отговори със следващи творби. Надяваме се, че разумното ходене по острието на бръснача ще има щастлив край за човека Бойко Беленски. На писателя Беленски пък го желаем искрено и творчески дълговечно...
1. Издателство “Сатори Ко” ООД, С., 2009
нагоре