DeutschПОЕЗИЯ И ПРОЗА
Шантаво маниерно размишление
Давид Кючуков
Размишлението е размислено на глас пред публика в салона на бившето кино “Българо-съветска дружба”, понастоящем бизнес-клуб “Тайни интереси”.
Начало:
( тишина)
( и още )
( вече петнайсет минути тишина, които минаха като седемнайсет мига от пролетта )
( глас от публиката ) :
– Абе, защо е толкова тихо?
( втори глас от публиката ) :
– Млъкни, бе! Тъмница е и не е студено, излежавай се в ъгъла и дреми.
( първи глас от публиката ) :
– Има мухи и ми пречат на съзнанието.
В този момент на сцената излизам аз в ролята на мислител и хоп – светва прожекторче. Мъничко такова, едва ми се вижда носа и част от веждите.
( глас от публиката ) :
– Гледай го пък тоя какъв крив нос има.
( втори глас от публиката ) :
– Да бе, отгоре на всичко е прегърбен и куца.
( трети глас, женски ) :
– Може да се прави на Квазимодо...
( мой глас ) :
– Да почвам ли?
( съвсем неизвестен глас ) :
-- Айде почвай и карай по-набързо.
( мой глас ) :
– Добре. Ето какво мислех аз:
– Мислех, че социализмът мисли за своите социалистчета. После разбрах, че социализмът мисли само за тези, които социалистически го притежаваха.
Поради задълбоченото им мислене социалистическите социалистчета бяха по-измъчени и от най-бедния капиталистически социалист.
- Мислех, че капитализмът е враг на човечеството, защото е гнил и покрай него може да изгние всичко живо. После най-социалистите станаха съвсем капиталисти, въобще не изгниха и, надничайки иззад ъгъла на историята, потриват доволно ръце и се присмиват на кретен-социалистите, които баш-глупаво дават власт на пишман-социализма, за да ги направи на хептен-идиоти. Да е честито на всички.
- Мислех, че сериозният човек трябва да бъде сериозен и в сериозно, и в несериозно общество. След сериозни проблеми със своята сериозност, в невръстна възраст разбрах, че сериозността води до киселини в стомаха или най-малкото до лудост. Вече най-сериозно отхвърлям всякаква сериозност, което пък се оказа, че е невъзможно, за сериозно съжаление.
– Мислех, че мъжете са недостойни създания, а жените – достойни. След като шестстотин пъти недостойно бях измамен от достойни жени, с достойнство си помислих, че е недостойно да се търси достойнство там, където недостойното е достойнство.
– Мислех, че да се учи, е учена работа. След като научих какво ли не разбрах, че по-учени от мен са онези, които не са научили нищо, но учено използват ненаученото, представяйки го за много научено. Тези учени сега учат другите на учене. Учена работа – неуки учени учители на още по-неуки учени некадърници, тоест – политика.
– Мислех, че тези, които говорят, говорят защото имат какво да говорят, а не говорят колкото да не пасат овце. После се оказа, че повечето говорещи говорят, за да не мълчат, което би имало повече смисъл, но по-малко доходи. Мислех, че управляващите управляват с цел постоянно да подобряват управлението на управляваните. После се оказа, че управляващите управляват, за да използват управлението за управляване на пари, които крадат. За такова управляване на управляващите са си виновни управляваните.
– Мислех, че е необходимо да се мисли, иначе – марш оттук, какъв си ти! Мислейки, осъзнах че мисленето не е дейност, която може да бъде осмислена от ония, чиято работа е да мислят вместо неможещите. За идиотите, вследствие на идиотска липса на мислене и неосмислени идеологически залитания, мислят още по-големи идиоти.
От толкова мислене изразходвах способността си да мисля и останах без никаква мисъл.
( глас от публиката ) :
– Егати глупостите, нищо не разбрах.
( втори глас от публиката ):
– Ей, обаждай се полека, че ме стряскаш. Толкова си може човекът, толкова дрънка, ама поне говори тихо. А ти си се развикал...
( трети глас, женски ) :
– Няма ли кой да ми говори с малко нежност, пък после ще видим?
( съвсем неизвестен глас ) :
– Кой знае каква грозна мутра имаш, та се криеш тук в тъмното. Не можа ли да намериш някой пиян комшия да те затрупва с нежност?
( мой глас ) :
– Ей, дремете тук на топло, а аз си тръгвам, защото съм старо ергенче и няма кой да ми запържи боба. Още преди три дена го сварих и или ще се прокисне, или пак ще плъзнат из него гъгрици. Егати породата се е развъдила тази година – издържат и на варене.
( глас от публиката ) :
– С тоя крив нос и боба си не можеш да овардиш. Айде бегай, че се разприказвахме много, а така и не разбрах за какво става дума.