Deutsch
ПОЕЗИЯ И ПРОЗА

ОТКРИВАНЕТО НА АТЛАНТИДА ТРАКИЙСКА


КОИ СМЕ НИЕ?

Живеем в страната с най-древната култура в Европа, уви, още несистематизирана и неразтълкувана. Наследници сме на уникална, на най-старата цивилизация, но нямаме отговор, защо е изчезнала по мистичен начин преди около 5000 години пр. Хр.  Заради последвалото я пропадане, достигнало почти до вторично подивяване забравихме, че митичния Стар свят изграден тук и съществувал подобно райска градина, изпреварвал останалите култури с повече от 1000 години. Неговите праисторически епохи отбелязали самотен връх през неолита и фантастичния енеолит. Той донесъл златната ера в живота на човечеството и птрвата основополагаща цивилизация. Защо сме били първите европейци? Какво се е случило? Но кои сме ние всъщност? Задаваме тези въпроси днес, защото сме по-близо отвсякога до отговорите.

По последни научни данни, преди около 160, 000 години (според някои източници едва преди 75, 000) седем породисти африканки дали началото на човешкия род. Тъй човечеството произлязло не от една, а то седем митохондрийни Еви според изследванията за човешкия геном на генографичния проект. Търси се... бащата или бащите ни или по научному казано, кой е добавил мъжката Y хромозома в тези прекрасни наши прамайки. Може да е Природата, може да е генна операция на инопланетяни, а може да е...

ОТКЪДЕ ИДВАМЕ?

Случило се е в Централна Африка, на границата с Намибия. После човешкия род се изправил и хукнал да се разселва. Учените изследват пътищата, по които е направил това и анализират причините да се появи тук или там. Но кой е първият европеец?
Доскоро научният свят приемаше, че той е стъпил на континента, прекосявайки Гибралтарския проток, един воден канал, който винаги е делял двата континента. Праисторическите палеолитни рисунки от Ласко и Алтамира изглеждаха достатъчни да бъде обявено началото на европейската култура.

Но уви, вече е ясно че не се е случило така. Гибралтар е бил непреодолимо водно препятствие за пътешествуващите африканци. Единственият път от там към Европа минава през Дарданелите и Босфора, тогава доказано сухоземни. И изведнъж Мала Азия и стара Тракия се оказаха особено важни за европейската култура. Защото за да стъпи на европейския континент първият човек е трябвало да мине от тук. А това означава само едно, че Първия европеец е бил жител на... Долината на Марица!

КАКВО СЕ Е СЛУЧИЛО СЪС СТАРИЯ СВЯТ?

Всички открития свързани с тези първи европейци, строителите на вълшебния Стар свят говорят, че това са били разумни същества, с много фантазия и интелект. Още от Африка те се разселвали избирателно, а не стихийно, търсейки нещо по пътя си, а не са отсядали случайно, като уморени пътници в полето.

Но какво са търсели? Прехрана, защитени територии или още нещо? Щеше да е много просто, ако разселването бе механично, спъвано само от природните препятствия и стихиите. Но не е било така. В един момент при откриването на подходящи условия, наглед неспирното придвижване се е обърнало в културно поведение. И това е станало не по-близо или по-далеч от Африка, а там където били достигнати първите основни предпоставки за поява на човешката култура. Кои са те? Уседнал живот, земеделие, пастирство? Не, далеч не само това! Първите хора са търсели още среща със своите космически братя и сестри, както и подходяща среда за извличане и преработка на нови материални активи скрити в местната природа? Само тук, в полите на Родопите и Странджа Сакар те сполучили и в двете. Не къде да е, а в подножието на уникалната планина било положено това Велико начало. То я превърнало в единствената планина в света, замесила в пазвите си най-доброто от трите природотворящи космически енергии, допълнени от четвъртата, творческата енергия на човешкия дух. Така се родили първите свещенодействия, мистериите, първата наука - археоастрономията, появил се ритуалния хляб, чудното вино и живата вода. Всичко това е Родопа планина. Докато тя не открила пред тези упорити и изобретателни люде, нашите предци, Златната цивилизация, първата цивилизация във всемира. Да, именно тук и именно в Източните Родопи и Странджа-Сакар се е родила металургията, отворила вратите пред най-древната култура към цивилизацията на Стария свят. Не е поезия или романтична догадка, а факти и доказателства, подкрепени от изследванията на артефактите. Цивилизацията на Стария свят лежи под краката ни.

ТАЙНИТЕ НА СТАРИЯ СВЯТ

Трите скрижала на които са записани тайните на удивителния Стар свят, наричан още Атлантида, са скрити в могилната култура в Тракия, светилищата в Родопите и удивителния цар оцелял преди катастрофата в Черноморския басейн. Те са от най-старите пластове, в които е отложена културна човешка дейност. Те ще ни разкажат какво лежи на дъното на днешното Черно море. Какво е написано на тях?

ХРОНОЛОГИЯ НА ОТКРИТИЯТА

Могилната култура в Тракия
За селищните могили в Тракия издадох обобщаващия труд на ст.н.с. П. Детев – Прародината на Траките. Констатациите:
Селищата възникнали в края на палеолита и началото на неолита в Тракия, отбелязвайки по този начин рязка промяна в качеството на живот. Появила се първата човешка култура на земята. Независимо, че нейните огнища са пръснати из Мала Азия и целия Балкански полуостров, безспорен факт е, че най-старите са се появили именно в Тракия (има разлика между Стара Тракия и сегашния географски район, поделен между няколко модерни държави). Как и защо тази могилна култура е важен свидетел за възникването на Стария свят?

Да започнем от начина на основаване на селищата:
Имали познанията да изберат подходяща местност, разполагаща с всичко необходимо за тогавашния стандарт – водоизточник, планина зад гърба и плодородно поле пред селището. На мястото очертавали и ограждали кръг. В средата му палили огромен огън. Пламтящите въглени разстилали върху кръга. В него жреци-огнеходци изпълнявали своя ритмичен ритуал. Така основите на бъдещото селище били дезифенкцирани и освещавани. Напомня ли ви нещо? Да, така се е зародило нестинарството и далеч по-късно описания от новодошлите елини, теменос (т.нар. свещен кръг).

Доказателствата:

Всички могили са кръгли, а при цялостно разкопаните откривали, че първичния пласт е бил обгорен! Даже не е нужно въображение, за да си представим как и защо се е случило това. След ритуала пристъпвали към съграждане на първите къщи в кръга. Естественият прираст след време разширявал селищния кръг с нови постройки. Децата строели в близост до родителите, затова младшите къщи разполагали в нов, външен пръстен около стария кръг. След време първите постройки в него се обновяват по най-обикновения начин. При срутването заравняват останките и върху терена, който при това положение се издига с около 20-30 см. над естествения ландшафт, построявали новите (практически обновявали старите) къщи.

Този маниер на застрояване и провеждане на уседнал живот бил повсеместен стандарт. Той позволява на праисторика Петър Детев да стигне до гениално просто прозрение – че в основата на всяка от селищните могили се въргалят отломки от всички епохи през които е съществувала. Прозрението му е удивително ефективно и икономично. В рамките на един научен живот той успя да обходи и датира всички селищни могили в Тракия. Публикувах неговите открития в книга първа от поредицата – Прародината на Траките, през 2002 г.

За какво разказват артефактите?

Многобройните находки от тази дълбока древност удивляват. Те свидетелстват за ред важни технологични открития, за блестящата си функционалност и изобретателността, появяват се безброй пластики на хора, животни, птици, начева първата писменост в света. Още първата неолитна трапеза и пищна и богата – откриват живата вода, вълшебното вино, ритуалите, появяват се култовете към Бога-Слънце и земната Богиня-майка. Ражда се култа към домашното огнище, етеричните масла, благовонията. И всичко това още в началото на неолита. Колчем се е стигало до тяхното прецизно датиране с научни методи, се появява заключението, че най-близките им аналози са поне с 1200 години по-късни!

Светилищата в Родопите

Ст.н.с. д-р Ана Радунчева обследва Родопската древност и светилищата повече от 30 години. Тя първа се възползва от прозрението на Детев да датира паметниците, според керамичните отломки и стигна до удивителни резултати – всички следи от многообразната човешка дейност в Родорите през древността са праисторически т.е. възникването и развитието им е започнало в ранния енеолит или дори през неолита. Това твърдение е важно. Към него се присъедини и специалиста по най-ранна праистория Стефанка Иванова. Ако те съумеят да докажат хипотезата си, то ще приветстваме факта, че тук за пръв път в историята на човечеството е било направено фундаментално откритие, позволило на човечеството да премине в цяла нова епоха, камено-медната. Впрочем изпреварващите с хилядолетия останалия свят артефакти продължават и в тази нова епоха. Излиза, че тези първи огнеходци са вкарали човечеството в първия му Златен век, открили са начини и технология за добиване и обработка на метали, осъзнали себе си във Времето и Вселената, усетили са Сътворението като прераждане и безсмъртие! Изреждането може да продължи дълго... до некролога от варненските халколитни погребения. С две думи, създали са удивителния Стар свят, слуховете за който впечатлили толкова много живелищ хилядолетия по-късно Платон.

Раян и Питман за катаклизмите в Черно море

Това е най-популярната днес хипотеза за Потопа. Доказан при това. Всички са чували за нея. Объркването около нейното основание и интерпериране идва от глупавото държане на някои наши псевдоучени, които верни на... побързаха да оплюят Боби Балард и останалите. Но факта остана – сладководното езеро с относително скромни размери се е превърнало някога в бурно Черно море, потапяйки огромни площи от сушата. Очевидно под водата се е оказала и голяма част от стара Тракия, май най-плодородната част от долината на Марица. Голямата слабост на тези външни изследвания, както впрочем и на редица други бе непознаването на археологическата база и от там колебливото им датиране. Това ги правеше ненаучни и безполезни спрямо хронологията на човешките дейности и култури.

Некрологът от Варна

По една или друга причина варненските енеолитни погребения остават неразчетени, в контекста на своя разказ за митичната столица на Атлантида – местонахождението й, нивото на познания и инженерните й съоръжения, величието на първата златна цивилизация в света. Днес имаме по-висока увереност в разгадаването на тези послания благодарение на трима автори, водени от Христо Смоленов и тяхната архео-логика.

Кое датира находките?

Тектоничните процеси отразяващи се на геоморфологията крият в себе си и останките от човешка дейност във времето, когато са се отложили. Те взаимно се допълват и уясняват. И когато е затруднена хронологията и датировката в един от аспектите, тогава другият може да помогне. Какво сочат хронологичните сведения? Че в началото на бронзовата епоха настъпва културен срив и дори в могилите, които се оказват незасегнати и колебливо продължават материалното си съществуване, настава вторично подивяване. Нашите учени предпазливо лансират идеята за „връщане към номадския начин на живот”?! Но са смехотворни в опитите си да посочат причината за това. Подкокоросвани от вън, те са готови да приемат... чуждо нашествие?! Никой до днес не изследва други причини за подобно подивяване.

Любителските сведения

Брадата публична тайна е, че иманярите и захранваните от тях частни колекции дълго и методично обедняват официалната ни археологическа база, от която зависят заключенията на учените. В тази си роля те вършат нечия небългарска работа. И така ни лишават от нужните научни доводи и анализи, които да ни доближат до истината. Невъзможно е да чакаме повече, защото ситуацията няма да се промени. Затова се опитах да включа тези находки и сведения в търсенето на истината за трагедията разиграла се край бреговете на днешното Черно море. Наскоро в Пловдив се появи поредната частна колекция, създадена сякаш да обобщава и допълва достиженията на златната енеолитна епоха. Пак там, наблизо, в полите на Централните Родопи се бе сгушил и Храма на златото, разкопан преди 17 години, но невидян. Така е, нашата история все чака открития, които де факто вече е направила. Несънуваният другаде Стар свят е толкова оригинален, че често археолозите са безпомощни.

След години упорит труд, ето че Родопите не са вече толкова енигматични – удивителните скални изваяния се оказаха не само светилища. Най-сетне започна истинската им класификация – скалните феномени се подредиха в: археоастрономия – наблюдателници, обсерватории, планетариуми; в металургия – мини, съоръжения за добив на злато, опознавателни знаци; в места за изучаване на природата и контактни зони – удивителната природа и родопски климат и до днес има какво да кажат на света, а Вярата ги е превърнала в гигантски олтар към Бога-Слънце.

Праистория от дъното на Черно море

Липсата на държавна политика за доказване на тази умопомрачителна хипотеза ме задържа и в лоното на любителските сведения. И не съжалявам, защото те ме снабдиха също с многобройни праисторически артефакти от... дъното на Черно море. Това откритие е важно, защото доказва за сетен път верността си – къде другаде, ако не по дъното на морето, виновно за потапянето на Атлантида, ще са нейните останки? За ориентир и маяк в търсенията ми безспорно служеше чудесния некролог, който волно или неволно, тази златна цивилизация бе оставила край днешните брегове на Черно море. Там погребалните дарове щедро ни разказаха и за местонахождението на Тракийската Атлантида, и за нейното обществено устройство и управление.

Духовната култура

Уникалният местен неолитен стандарт включвал и ритуали на зараждащата се духовност. След дълго ембаргово поведение към артефактите доказващи това, днес можем да кажем, че няма праисторически селища, да не кажем домове без ритуален кът, включващ мистична сцена от архаичен минитеатър, съставен от култови фигури, съдчета и предмети. Уви, ние сме едва в началото на тези изследвания, дълго време опорочавани от самите археолози с безумното им желание да съставят каталози с намерените чинии, чаши, паници и т.н. Пратени на различни страници в книгите им и още по-лошо, в различни витрини, дори в различни експозиционни зали, те никога не биха ни върнали дори една елементарна трапеза, да не говорим за каквито и да са ритуални свещенодействия. Досега успяхме да възстановим ритуала от с. Мулдава, параферналията от Пловдив и чудесната сцена от с. Точиларе, разказваща как се е зародил мита за Орфей, синът на Слънцето, слязал „по лунната пътека” в долната земя, за да си търси жена. Тези сцени са представени в романа. Последната от тях е уникална и с това, че е била съпроводена от плочка с протописменост, явно разказваща за пластично изваяния мит. Но действителната изначална духовна култура на Атлантида Тракийска открихме другаде – в мистичните Родопи и Странджа-Сакар. Тя е там, за да прокламира пред цял свят, че където е духовността, там се случват чудеса! Уви внезапното й изчезване в Родопите е още едно косвено доказателство, че жреческата каста е преустановила ненадейно дейността си по същото време, когато във вътрешността на стара Тракия настава наглед с нищо непредизвикано вторично подивяване.

Образите в откриването на Атлантида

Човечеството решава да изпрати в Космоса посланието „Глобално наследство”, което да разказва историята на земята и цивилизацията на хората. ЮНЕСКО инициира проект, който да представи наследството на нашата планета. Уточнени са комисиите и екипи, които ще им помагат в изследванията. Експертът по кодиране на информация Нина ди Блас ще създаде езика, на който ще бъде записано посланието, а самия Бил Гейтс ще изпълни програмното осигуряване. Търсенията на екипът на Джордо Милески го отвеждат в България, където се губят следите на първото злато и първите мистерии. Тук с помощта на българина Ор и неговата дружина прави главозамайващи открития. Намират повече, отколкото са очаквали. Откриват Прародината на виното, благовонията, златото, писмеността, европейската култура и ... потъналата Атлантида. Тук са скрити материалните доказателства за безсмъртието и прераждането, които изглеждат погълнати от потопа. Ще успеят ли Ор, Милески и Нина да се доберат до истината за Началото?! Оцелява само Джордо, който на световния конгрес за проекта „Глобалното наследство” прави потресаващи разкрития. Но способно ли е човечеството, за пръв път от появата си на Земята, да разкаже своята истинска история без помощта на оръжията и насилието?

Идеите, свещеният език и писмеността

Романът възпроизвежда в съвременни условия мита за Орфей, опитал да върне чудната каста на архаичните родопски жреци, на онези прокълнати звездобройци, прокудени от тук „виновници” за Потопа. Тяхното отсъствие довело до прочутото вторично подивяване на тези земи, след потъването на Тракийската Атлантида. Образите на Ор и Нина са преки наследници на мита за Орфей и Евридика. Македонецът Джордо Малески носи в себе си пък черти на Александър Велики, същия който с копие и мече пръснал европейската култура върху целия тогавашен свят. Местните мъдреци са онези безименни анонимни герои, последни отломки на величавото изначално минало. Те са тук, за да отбележат края на онази идеална държава и златен век описан от Платон като Атлантида, същата с която се саморазправя Библията, анатамосвайки Стария свят.

Доказването на главното – че Атлантида е потъналата в Черно море част от Стара Тракия, доведе до важни открития в сферата на свещения първоезик, езикът на Сътворението и първите опити той да бъде записан. С това книгата за началото на Наследството на човешкия род получи своята окончателна стойност.