DeutschПОЕЗИЯ И ПРОЗА
Звънчето на джебчийката
Всичко в тази книга е истинско – и хората, и снимките, и приключенията. Сменени са само имената на онези, които пожелаха. „Звънчето на джебчийката” звучи като заглавие на поетичен сборник. Но не е. И все пак в документалната проза прозвънва нещо лирично. От ония привидно ръждясали камбанки, които не губят с години звънкия си глас.
Те показват, че несретниците, за които четем по вестниците и гледаме в криминалната хроника не са само картонени чучела на лошото ни лице зад граница. А хора. С техни си причини, истории и чувства.
„Да бе, истинско колкото банкнота от 3 евро!”, ще възкликнат скептиците. Знам, написаното звучи сензационно. Но снимките доказват, че нищо не е измислено.
Ще ми бъде драго, ако след като нахраните любопитството си, остане да прозвънва и у вас едно звънче. Звънчето на джебчийката...
Магдалена Гигова
Дипломатите също плачат. В евро.
На 6 декември 2006 г. бившият френски посланик в София Доминик Шасар, обвинен в злоупотреби е алъш-вериш с издаване на шенгенски визи, бе признат за невинен от наказателния съд в Страсбург. Прокуратурата му искаше 5-месечна условна присъда. След 5-годишни съдебни митарства със смешни наказания се разминаха Руди Деманж и Росица Ке (по-известна у нас като Кекс, както е вписана със съпруга си Бернар в системата „Дакси”). Бившият консул ще „изтърпява” 8-месечна условна присъда, а съпругата на френския бизнесмен – 3 месеца.
Българската половинка на Деманж, Петя Бонева, пък тотално се размина с правосъдието и бе оправдана. Едномесечна уловна присъда и двугодишна забрана да влиза във Франция отнесе неявила се на процеса българска проститутка.
Френската юриспруденция се оказа по-милосърдна и тромава дори от нашето. А като се сетя какви фойерверки гърмяха за незаконно издаваните от тях визи. Нещо като бразилски сериал с дипломатическо лустро. И тук-там по някоя проститутка за разкош.
Вътре съм в тази история от януари 2001 г., познавам всяка трошичка от нея и продължавам да се чудя как нагазили в нейните фъшкии до веждите, дипломатите се измъкнаха целите в бяло. И като изключим кроткия цигулар Шасар – не само чистички, ами и богати. Милиони евро, българска мафия, рекетьори, голяма любов и „Голяма уста”... Сагата направо си проси да бъде превърната в холивудски ешкън. С работно заглавие „Дипломатите също плачат. В евро”.
Всичко започва на 21 март 2000 г. когато в Страсбург при рутинно прочистване на утайката в града, полицията закопчава две български проститутки. Циганките Фиданка Александрова и Петя Сариева имат фалшиви паспорти и... напълно редовни работни визи. Ченгетата са в шок! Проверката показва, че жриците на любовта 6 месеца би трябвало да се учат за „настройчици” в местния завод „Аутобар Пакиджинг”. А те „настройвали” други човешки органи на доста по-различни от фабрика места. Визите им били издадени с гаранцията на Росица и Бернар Ке, собственици на малко предприятие за производство на пластмасови опаковки. Само дето френските им партньори не подозират, че са призвани да обучават пълчища мургави девици.
Както подобава на примерна съпруга българката си признава 55 фалшиви покани за работни визи. Рекетьорска група за насилствено събиране на парични задължения я притискала и Росица приела вместо лихва да издава по няколко менте-удостоверения месечно, та бандата да изпраща труженичките си зад граница. Следствието установява, че една от проститутките, Галя Янкова, е изпратила 25 000 франка до юнак в България, който определено не й е роднина. Жриците дават показания, екстрадират ги надлежно, Росица Каркальова - Ке се покайва. Все пак мъжът й Бернар е близък приятел на посланик Шасар, който го е назначил за „съветник по външната търговия”. Пито-платено.
Докато на сцената не излиза пазарджишката фурия Дора Пачева. Когато ми се обади в редакцията с предложение за „сензационен материал” нещо в аграрния й глас не ми хареса. Изслушах я. Историята беше сочна като толумбичка, но аз реших да я проверя много внимателно и без мнението на всички засегнати да не я пускам във вестника. Дора Пачева изобщо не беше рицар на доброто. Просто от далаверите с визите е можело да капе и в нейния джоб, а са я прескочили. В резултат – започнах да се чудя чие отмъщение е по-страшно – на отхвърлената жена или на визовата харпия.
Но да ви въведа в сюжета. Дора Пачева от Виноградец е обственичка на фирма за вадене на шенгенски визи, легализация на документи и изобщо – предмостие към заветното пътуване в чужбина. Миловидната блондинка Петя Бонева е нейна служителка в клона на фирма „Теди” в Пазарджик. Работата й е да чака по опашки, да взима номерца за консулските служби в посолствата и да използва връзките на тогавашното си гадже, полицай, за да побутва запецнали документи. При незнайни обстоятелства Петя се сближава с Руди Деманж от консулската служба в посолството. Ефектната пазарджиклийка мигом напипва далаверата и започва да обикаля сродни фирми с обещанието да извади виза при всякакви обстоятелства. Но на определена цена. И през границата потичат безпроблемно хора с черни печати в паспорта, екстрадирани за престъпления, с трудно допускани в Шенген турски имена, всякакви аферисти.... Достъпът на Руди Деманж до компютъра и общия сървър на Европейския съюз им осигурява чисто минало и почти розово бъдеще в странство. Дора Пачева обаче озверява от факта, че Петя използва лиценза на нейната фирма да вади визи, а тя е извън схемата. Официално желаещите да си извадят шенгенска виза клиенти във фирма „Теди” катастрофално намаляват. Пачева прави частно разследване. Разбира, че Петя Бонева отклонява платежоспособните клиенти в графа „лични”. И се превръща в „Голямата уста” за случая. (На забравилите припомням, че такъв беше прякора на тайния информатор по аферата „Уотъргейт”, който така и не бе разкрит. Дора обаче излезе на светло, нае орда адвокати и образува туроператорско опълчение срещу визовата двойка.) Освен „Голямяата уста” Дорчето е и „Голямата фурия” – наема пазарджишки папарак да снима Руди Деманж и Петя Бонева пред дома й в Пазарджик. Следи ги досущ като частен детектив и понеже бившата й служителка й е казала, че няма нищо общо с френския консул един ден им прави засада и сгащва влюбените, които пазаруват за Коледа на улицата крещейки „Нали не се познавахте! А сте се хванали под ръка!”. „Ама голям кеф! Приличаха на восъчни фигури от Музея на мадам Тюсо. Ообено след като насъскания от мен фотограф ги щракна”, киска се Дора.
Махленската история набъбна до международен скандал, когато се намеси пресата. Т.е. нескромно казано – аз. Всъщност, в началото единствената ми работа беше да проверявам дали фактите на Пачева са истински и да питам засегнатите страни за мнението им по въпроса. Затова забавих публикацията почти с месец. Можех да я „тресна” още на 3 януари 2001 г., но търпеливо изчаках Руди Деманж да се върне от ски във Франция, за да чуя мнението му. Не че каза нещо особено: „На този етап не мога да коментирам. Ако въпросната дама, която ме обвинява, има доказателства, нека ги представи”. И тя ги занесе на крака в посолството. Дора Пачева се изсипа с двама адвокати при посланик Доминик Шасар, шефа на консулския отдел Патрик Виян и пресаташето Сесил Ланже. Бойката туроператорка написа жалба до френското външно министерство, под което се подписаха десетки ужилени туристически фирми. Те понесли солидни загуби от отказ на консулството да издаде визи на напълно редовни екскурзианти. Нали все някак е трябвало да се компенсира масовата манифактура срещу дебело заплащане. Междувременно се мушках в опашката за визи пред френското посолство като злополучен кандидат. Колкото да видя как Петя Бонева наистина вкарва отбрани люде на траншове по 10 без ред минути преди обедната почивка, а като ги изпрати се връща отново с пълно куфарче с паспорти. И „опашкарската” мълва потвърди разкритият от Дора Пачева ценоразпис. 850 лева за „бял човек” с един отказ, 1000 лева за българин с два отказа, 1500 за етнически турчин или циганин с отказ. Доказано е, че 205 български проститутки са се възползвали от възможността да си напазаруват редовни работни визи по 700 лева парчето. На 1 март 2001 г. Руди Деманж е отзован, а Сесил Ланже благодари на „Нощен Труд” за алармата срещу нередностите. Но все пак каза „Не знаем дали ще му бъде предложен друг пост. От човешка гледна точка постъпката на Деманж може да се разбере. Който и да е в дъното на възникналия проблем, Руди едва ли можеше да остане и да работи спокойно в София при създалите се обстоятелства.”. Типично по френски – щом е замесена любов, това е смекчаващо вината обстоятелства.
Чувствата на пазарджиклийката и Деманж се оказаха по-силни от торнадото на международното преслеване и личните неприятности. Тя разчиташе на чужди хора да гледат прикованата й към леглото майка, а той мина през труден развод, за да се събере с нея. Поне не бедстват. Съдейки по фактите. Пред приятелки в Пазарджик Петя Бонева се жалвала, че доходът й от визите е „едва” 7000 лева на месец. През много месеци.
Френската сметна палата провежда телефонни разпити с оторизиран преводач от МВнР за да разбере от потърпевши по колко паспорта е вкарвала на ден атрактивната пазарджиклийка в посолството. Руди Деманж за разлика от половинката си е дълбоко незабележим. Средно висок, средно хубав, със средна кола „Пежо 205”. Сивият чиновник не може да повярва на късмета си. Затова охранителите на френското посолство почтително отварят портите на посолството пред нея като пред коронована особа. Бонева преодолява всякакви правени посред нощ списъци с лекотата, с която гладен хамалин гълта мекица.
Френската данъчна полиция обаче сгащва Деманж, точно както американските власти спипаха Ал Капоне. Рекапитулацията от далаверата е нагушване с близо 30 млн. лева. Недекларирани доходи, върху които не е платен данък. По данни от посолството Руди щедро е издал около 65 000 френски визи. По втория начин са положени най-малко половината. А това значи пари. Много пари.
По френската „ТВ-2” печално известният консул се оправдава „На ден подписвах по 600 визи. Как да знам кои са итински?!”. Пред „Канал-5” пък изчислява „Подпечатвах по една виза на всеки 32 секунди. Нямах време да проверявам всяка от тях”. Официалната статистика на посолството показва, че по списък не са влизали повече от 130-200 души дневно. Инспектори от Париж се изсипват в Националната следствена служба. Вестник „Трибюн” сензационно съобщава, че по-известният като цигулар, отколкото като посланик Доминик Шасар е отзован. Той позорно предава ключовете от посолствто на Жан Лу Кюн-Делфорж, но от българска страна е изпратен с почести. С указ №177 от 2001 г. той е награден с орден „Стара планина” І степен. Освен това е кавалер на „Почетния легион” и на „Националния орден на Франция”. Никога не е късно да станеш за резил. Но се оказа, че във френската дипломация позорът не е повод за оставка. Той продължава да е на щат във външното министерство и е национален координатор на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа. „Г-н Шасар е при нас, защото не е осъден и няма доказана вина” каза Дени Симоно, говорител на МВнР на Франция. Идилия! А ден преди това прокурорът по делото Марк Монтаньон прогърмява „За първи път френски посланик отговаря пред наказателен съд за злоупотреби по служба”.
Съдебната машина междувременно скърца, но крета. Франция моли Върховната касационна прокуратура на Бълария за съдействие при разследване на скандала. Зам.-председателят на Апелативния съд в Страсбург Жан Люк Жакоб, заместник-главният прокурор Страсбург Марк Монтаньон и майорът от граничната полиция Пиер Лайбенгут, ескортирани от съдебна секретарка, пристигат у нас. Цяла седмица проучват издаването на законни визи по незаконен път. Дори само срещу снимка и заявление, което е криминално престъпление. „Не става дума за документна измама, а за корупция”, категорично заявяват французите. Експресно разпитват 250 свидетели в 24 български града.
Стреснат от офанзивата Деманж пропява като чучулига. Топи колегата си Ваян и дори посланика с аргумента, че не е могъл да мижи чак толкова, та да не вижда случващото се под прозорците му. Обяснението му е направо смехотворно. Поради ремонт амбасадор Шасар се преместил в апаратамент срещу посолството и като гледал от дома си манифестациите от чакащи за виза на ул. „Оборище” наредил на консулите да ги издават по-бързо. Пред „Канал-5” Руди Деманж нарече безропотно подредилите се за виза българи „фауна”.
Френската преса полудя. Последваха я белгийската, британската и австрийската. Колеги от цяла Европа звъняха в „Нощен Труд” за подробности. А сериозните медии не търсели пикантерии?! Щом Би Би Си се погъделичка от любовната история на момичето от малкия град и дипломата... Екип на френския телевизионен „Канал+” проводи Алекс Йорданов, журналист от български произход, който не вдява и дума нашенски, да прави филм за скандала.
В Страсбург Деманж продължава да ръси бисери. Пред следовател изцепва, че мафията го притискала да издава фалшиви визи със заплаха за живота му. После добавя, че обвинителката му Дора Пачева е от организираната престъпност и го топи за отмъщение. Петя Бонева му остава вярна. Чака го да приключи с развода си и не се връща в Пазарджик дори за да продаде апартамента си на ул. „Гаврил Кръстевич”. Поверява сделката на местен брокер и остава в Нант, където влюбните птички живеят.
Вестник „Паризиен” тръби, че случаят е първият в историята на Петата република, при който посланик е обвинен в „съдействие за незаконен престой”. Това не попречи на Шасар да обвини българските медии, задето не са се втурнали да защитят достойнството му. Врътката е, че когато от Страсбург алармират посолството в София, че са заловили български проститутки с редовни визи във фалшиви паспорти... не последва нищо. Освен пълно мълчание. Тогава френското министерство на правосъдието повдига въпроса пред дипломатическото ведомство на страната.
Делото се точи - на 23 май 2002 г. Руди Деманж е осъден на 4 г. затвор, но яростно обжалва. Обаче очевидно не му е наложена забрана да напуска страната, защото след процеса се мярка за седмица в София. С Петя отсядат в апартамент на приятелка в столичния квартал „Редута”. Домакинята им била съратничка от визовите времена. Справка с масива на МВР показва, че двамата са преминали българската граница с редовни паспорти. А Петя Бонева има щемпел за постоянно местожителство във Франция.
Междувременно изникват интересни детайли. Умилителен: Петя Бонева му ражда дъщеричка. Деманж се развежда и двойката минава под венчило. Поучителен: Бившият посланик оправдава недоглеждането си с натиск от Париж за облекчаване на процедурата по издаване на визи в името на по-висша цел – българо-френските отношения. „Отказите бяха само 5 на сто. Останалите молби бяха удовлетворявани”, добавя към показанията си Руди. Български туроператори, понесли огромни загуби от несъстояли се екскурзии, поради необосновани откази на визи, далеч не са на същото мнение. Валери Дамянов, собственик на фирма „Джон Ли травел” е вътре с 20 000 лева за предварителни резервации от провалило се коледно пътуване до Париж. И още 4 по 11 000.
Следва още един детайл – многозначителен: Съдията по делото в Страсбург се поинтересувал дали бившите служители на френската мисия са имали нещо общо с „посещаван често от български политици и членове на дипломатическия корпус туристически комплекс в българската столица, предлагащ забавления с изключително отзивчиви млади момичета”. В разследването ми никога не е изскачало подобен детайл, а сега 5 години по-късно фактите са се размили и нито един от сателитите на френските консули не можа да се сети за подобен бардак. Според репортерът на Франс-прес Ян Оливие съдията имал сведения, че комплексът се казвал „Росица” (?) и имал хубав басейн.
Ако нашата опашка пред френската мисия е „фауна”, то дипломатите дето ни ги праща Париж май са от терариум. Предшественикът на Доминик Шасар, посланик Марсел Тремо, се скара на българите, че не празнуват подобаващо победата на Франция на световното първенство по футбол през 1998 година, макар че България била франкофонска страна. Доминик Шасар пък се натискаше по повод и без повод да показва музикантски умения със Софийската филхармония. В чест на истината беше по-добър цигулар, отколкото дипломат. Натали Коломбел от консулската служба наби просителка на виза от опашката пред посолството, „защото била нервна”. Пратиха я да си оправя нервите в Албания. После мълвата раздипли, че и тя си имала гадже от Пазарджик, който я последвал в Тирана. Заедно с менажерията й от прибрани по софийските улици кучета и котки.
След 5-годишни митарства историята приключи миролюбиво и човек може само да я предъвква с насмешка. Следователите, че се пънаха 3 години, събраха тонове хартиени улики и кръстосваха две държави за неколомесечни условни присъди. Проститутките, че изплащаха с по цели месеци работа на гръб работните си визи за Франция, а сега само хващат автобуса, за да упражняват професията си. Руди Деманж и половинката му – поизмъчени, но богати вече могат да харчат милионите евро. Дора Пачева започна нов бизнес – регистрира фирма и изпраща работници на работа в чужбина. А аз? У мен отдавна изтля гордостта, че съм журналистката, овеществила поговорката „Муха и дипломат се убиват с вестник”. Но продължавам да се кефя, докато пиша. И се надявам да личи.
нагоре