DeutschПОЕЗИЯ И ПРОЗА
Надя Стефано
(от)пътуване
сега оставам
за кой ли път
на мястото
където
е коминът
в дома
в който
припознавам
смехът
на сянката си
сива
но питам се
за кой ли път
това ли е домът
до който тичах
след
всяко
сляпо
недописване
и всеки
неуспешен
опит
(за завръщане)
ще тръгна пак
за кой ли път
(познавам си нозете)
обувки
все ми липсват
и шапката
на
скитник
опит за осмисляне
казваме
малко ни трябва
а всъщност
искаме много
живеем класически
в сюрреализъм
домино слагаме
на излизане
и подминаваме
празната купичка
опит след опит
за фалшива надежда
шах или мат
ако може с коня
стигаме
до ненужна еснафщина
забравяме
че всичко е преходно
пречистване
(когато)
не отвърнах
на безгласните молитви
зарових се в посоките на вятър
(тогава)
завалях
във четири реки
разменяйки морето за игла
(и после)
уших
с отеклите си пръсти
свободата на аскет
импресия (по Моне)
без пясък
пясъчните часовници
(щяха да) са просто стъкла
без стрелки
стенните часовници -
украшения
(или
нямаше да ги има)
тогава
паяците
(щяха да)
се опитва
да уловят времето
а рибарите
паяците
и лодките
няма(ше) да имат
гребла
само
тишината
(щеше да) носи
ехото
на камъните
(защото)
единствено
утрото
спира
нощта
за китовете...и хората
не мога
да мълча
дълго беше
очакването
прехвърлянето
на мисли
пътя
навътре
към себе си
трудно
поносимо
за истините
парещи
неотложно
отложени
преглътнати
като
лоши думи
утаени
на дъното
на душевните
улеи
там
където
извира
най-съкровенното
недокоснато
чисто
прозрение
от
сбърканата
пресечка
на душата
онази
която
съхранява
траекторията
на последните
китове
и погледа им
преди изчезването
като
обидени
малки деца
навеждат глави
тихата
борба
започва
след
скриването
на опашката
защото гордостта
не се храни с хляб
а с революция
вътрешна
обърната
навън
към света
като молитва
за разбиране