DeutschПОЕЗИЯ И ПРОЗА
Да свършиш като корабче
Станка Бонева
Потъване, пречупено на две
очи,
прозрения, недоумения, посоки.
Стрела към дъното лети,
кове човек,
закрепя го в изтичащите срокове.
Вместо градинката си, ще плеви нощта.
Ще обитава вечните полета
с ловци без дивеч; смяна на стръвта
и "суета сует" ще липсва,
и вендетата.
Безотговорно и невинно
сред пастта
на езерата на гмурците пеят лебеди,
отпуснати по морната вода.
Последна песен, лебед мой пореден!
Без плач и страст, без огън, без слана
там, на брега с отвъдните брези,
под недобелените корабни платна
едно безвремие Биляна ще спаси.
Светът ще продължава да твърди,
че лесно се решават земни ребуси.
Лох Нес не вярва вече на сълзи.
А Охридското езеро - на себе си.
06.09.2009
www.hulite.net