DeutschПОЕЗИЯ И ПРОЗА
СВЕТЛА ГУНЧЕВА
ПРЕПОРЪКА
Добре е в миналото да се връщаш.
Ала не трябва дълго да се заседяваш там,
Живота като ръкавица да обръщаш.
Защото в миналото винаги си сам.
УСЕЩАНЕ
През тялото ни времето изтича,
Опъва уморените ни вени.
Създава ни, а после ни отрича.
Стоя в средата му – разполовена.
СТАРИЯТ ГРАДСКИ ЧАСОВНИК
На поста си стоеше там
И никога не беше сам.
Под него цветната тълпа
Прииждаше като вълна.
А той стоеше, като бряг,
Да укротява този бяг.
Стоеше, сякаш векове,
Отмерващ своите часове -
Безгрешен, като стар чиновник,
Галантен, като стар любовник.
Забързани и вечно нервни,
Приемахме го безрезервно.
Той беше даденост и – точка.
Ний бяхме с временна отсрочка.
Бе изповедник и слушател.
Бе повече от наш приятел.
Бе лекар, който час по час,
Броеше пулса на Бургас.
Додето, нечий жалък пръст,
Не сложи и на него кръст.
И нещо, в нашите души,
Завинаги се разруши.
Днес всеки може да го види
На ъгъла на „Богориди” –
Едно излъскано „менте” –
Красиво, ала без сърце.
Под него няма ги тълпите,
Разпръснати по механите.
И вече никой, час по час,
Не мери пулса на Бургас.
И само някой бургазлия,
Чашка – две ракия,
Ще спомене традицията стара,
Подпрял главата си на бара.
БАЛАДА ЗА СТАРИЯ МОСТ НА БУРГАС
Все се заканваше вечер във мрака:
„Слушай, кажи, докога ще те чакам?
Сякаш навеки си хвърлило котва!
Ти си в морето – не в някаква локва!
Има ли нещо, което те спира?
Да си на пъпа Бургаски, разбирам.
Тука се сещат за тебе през лято
И те зарязват с последното ято.
Зиме на гларуси тъжни си стряха.
Златните дни надалеч отлетяха!
Виждаш ли нейде барабаните стари?
Да си дочуло тук звън на китари?
Твойте някогашни момчета
Днеска са хванали внуци в ръцете.
Гледай – животът през пръсти изтича,
Като сълзите на малко момиче.
Мене артритът отдавна ме гони.
Бризът напукал е твоята броня.
Само илюзии вече не стигат.
Вдигай платната! И котвата вдигай!
Среща на кея – във утрото сиво.
Ако не дойдеш ти – аз си отивам.”
-Тъй уговаряше свойта любима –
старото, вечно Бургаско казино,
старият, вечният мост на Бургас.
Беше ударил дванайстият час!
Дълго бе носил несретната служба.
С болка заряза прекрасната дружба
И със разбито сърце за двамина
На заранта беше вече заминал.