DeutschПОЕЗИЯ И ПРОЗА
Станимир Тахов
Натрупано
Имам какво да не кажа,
но се налага да казвам
и да скицирам пейзажа,
без табута да спазвам!
Имам какво да покажа,
но за Пикасо не ставам
и се налага в римажа,
самия аз да заставам!
Имам какво да ви кажа,
но се налага да пиша
и да си трупам багажа,
в моята блогерска ниша!
05. 07. 2009 г.
Прага
Отронено
Не случаен, но не и велик,
не изфорсиран, сам си избрал,
не папагалство, а Твой ученик
и неразбиран, да бъда разбрал!
Не безгрешен, но не многолик,
не ограбен -- сам съм раздал,
леко смешен, но не и смешник,
не подкупен, Теб не предал!
Прага, 05. 08. 2008 г.
Символично
Аз съм плашеща лилия,
от чужда пустиня изтръгната,
аз съм плачеща лилия,
за другите -- неизтръгнати!
Аз съм плаваща лилия,
в обедна жега изпръхнала,
аз съм пееща лилия,
в Утринни капки настръхнала!
Аз съм помитаща лилия,
от чужда пустиня изтръгваща,
аз съм поливаща лилия,
за други -- вечно нетръгващи!
Прага, 21. 03. 2008 г.
Импресия
Нагазвам в бистрата вода.
Игли забиват се, дъхът поспира.
Ромон, слънце, свобода.
В свежест пяна пак умира.
Ухае ми на уловена риба,
жужат мухи, а може би мотор,
стадо, хлопки, лай и "Чиба!"
се смесват в детският ми взор...
Прага, 29. 03. 2007 г.
София
Пица на парче -- навсякъде
и животът също на парче,
за цял малцина имат някъде,
плюс мед и масло им тече.
Трамваи жалки от мизерия
и пътници разбити от живот,
без Живковата оранжерия,
и без държавният имот.
И лъскавите богаташки сгради --
изпрали мръсните мангизи,
стърчат над падащи фасади,
от минал строй с кирливи ризи.
Във дрехи употреба втора,
пак на кило и на парче,
бръсне студ студени хора
и атеизъм ценности сече.
Груба реч и нагло отношение,
обвинения към Него и псувни
и вместо святост и прощение --
"Бе де ГО?!" питаш, а къде си ти?
Прага, 06. 08. 2006 г.