DeutschПОЕЗИЯ И ПРОЗА
Валери Петров Еличов
Автопортрет малко след петдесет
Бели власинки в кестенява коса,
белег над веждата - случка за спомен,
бледо-безсмислени бръчки - не са
бедни на чувства, носът - не огромен,
бенки по бузите, очи с очила -
бяха с бадемовотопъл оттенък,
бавно рисувана, тъжна уста,
блясък по устните, скули - не кремък,
бивши величия - скромни уши,
вежди, познали безкрайна тревога,
будно лице, по челото личи -
с цяла година по-близо до бога!
Есен
Толкоз миди по пясъка! Няма хора. И тъжно е,
че замина си с блясъка мойто лятно безтъжие,
по вълните понесено, във душа запечатано...
Чувство някакво есенно идва тук след вълната, но
като мида изхвърлено, като песен забравена,
като обич, опърлена, току що изоставена...
Няма хора сред мидите. Има бисер в очите ми -
ще измие обидите и ще блеснат мечтите ми -
като слюда по пясъка, като лятно безтъжие
на вълните сред плясъка...Нямам друго оръжие!
Само чайки и гларуси днес разбират какво ми е...
И си нося товара си, и се чудя защо ми е!
Честито
Сам си посрещнах рождения ден,
сам го празнувах, сам го изпратих...
Колко години ще минат през мен ?
Колко честитки седят неизпратени !
Сам си поливам цветята, през ден,
нищо че нямам цветя във дома си,
нямам и дом...Може би, някой ден,
свъсеното ми днес ще се отвъси !
Сам си сънувам, че в бъдещ живот
смях на деца ще ни радва двамина...
Докато търся изчезнал Кивот,
ще разбера, че животът ми минал !