DeutschСПОДЕЛЕНО
ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ МАРАТОНЕЦ – ВЕЛОСИПЕДИСТ, НА ГОСТИ ВЪВ ВИЕНА...
Георги Н. Николов
През 1902 г. в София излиза от печат книгата “Български пътешественик. Обиколил Европа на велосипед 9932 к. За 79 дена”. Подзаглавието пък, малко длъжко, разяснява предварително, преди пътеписния разказ, какво и от кога до кога е посетено: “Тръгнал на 10 Юний 1901 год. през гр. Румания, Руссия, Филандия, Шв. Норвегия, Данния, Германия, Холандия, Англия, Португалия, Испания, Италия, Швейцария, Франция, Белгия, Пруссия, Бавария, Австрия, Унгария, Сърбия и се завърнал в България на 28-й Август 1901 година”.
Кой е авторът? Нарича се Христо Станчев Бучекчиев, роден на 14 февруари 1875-та в Севлиево и, както подразбираме, скиталец по душа. Но след митарства из Влашко се установява в София. Захваща се с търговия и става активен член на столичния велосипеден клуб. Идеята за европейско “турне” идва след спор дали ще издържи на разстоянията, физическото натоварване и факта, че е ... българин. Бучекчиев издържа и книгата му е първия спортен пътепис в нашата литературна история. По редовете й той отделя подобаващо място на Австрия. Разказва мимоходом за Линц, през който минава за Виена. Пристигайки в столицата на тогавашната австрийска империя, Бучекчиев започва с подробности около посещението си в българската легация – в текста “Българското Агентство”, разговора си с дипломата д-р Шишманов, срещи с виенски спортисти и дори споменава хотел “Европа”, в който отдъхва. Пожълтелите страници на пътеписа ни спомнят: “Града Виена е разположен на р. Дунав. Той е доста красив и многолюден град. Между забележителните му места са главния музей, пред когото е издигнат памятника на императрицата Мария Тереза.
Града Виена е расположен на двата брега на реката Дунав, които брегове са свързани с няколко моста желязни и под тях плуват разни параходи, почти целия град е построен на левия бряг, има много великолепни здания, градини и паркове. Между забележителните здания е царския летен дворец, а между парковете най-забележителен е летния парк. На десния бряг на Дунава има разни фабрики и пристанища...”
Е, през очите на нашия стародавен спортист – толкова. Но тези бегли щрихи не могат да скрият възхищението му и има защо. Не случайно е приложел и снимката на двореца Шьонбрун. Възхищаваме се и ние, четейки пожълтелите редовце...
нагоре