Написах това писмо за министерството на здравеопазването, комисията за лечение в чужбина и центъра "Фонд за лечение на деца", но го отправям към всички министерства, поради факта, че няма такова, чиято дейност да не е засегната от съдбата на болните хора и ако всички министерства се обединят, ще има резултат, за който не сме и мечтали. Резултат, поука и енергия, която ще сплотява.

Обръщам се към Вас с молба за подкрепа на дарителската кампания „Локомат за България" и използвам възможността да Ви запозная със себе си и кампанията. Най-щастлива бих била, ако вземете решения и извършите необходимите промени, за да има необходимата рехабилитация в България и да не се налага организирането на кампании за събиране на средства. Ако всяко едно министерство подкрепи кампанията само със сумата, която се отпуска за лечение на едно дете в чужбина, то за една година можем да помогнем на 200 деца, за две - на 400 и т.н.

С Коледна работилница започна цикълът от зимни празници, който българското училище "Дунав" в Линц организира  и тази година за българските деца в града.

Работилницата се проведе на 13.12.2014 в училището и бе организирано от родителския актив към училището.   Във въздуха се разнасяше аромат на току-що опечени пуканки,  а коледна музика допринасяше за доброто настроение на всички. Децата изслушаха с интерес  разказ за предстоящите коледни и новогодишни празници, за символиката на Коледа и българските традиции, свързани с нея, след което се заловиха за работа.  Дрянови пръчки много скоро започнаха да се превръщат в истински бижута- украсени с пуканки, сушени плодове, гевречета и шарена прежда.

Скъпи Приятели,

В навечерието на Коледните празници, бих искал да Ви разкажа една истинска история – историята на Тодор – един млад мъж, израснал в SOS Детски селища България, така, както я чух от неговите уста:

„Бях на осем, когато дойдох в SOS детско селище Трявна . Не познавах биологичните си родители и целият ми живот дотогава беше преминал в различни детски домове. Животът в селището ми харесваше. Най-много обичах да играя с другите деца. Но както се случва понякога, един ден докато играех футбол, паднах и си счупих ръката. Ясно помня колко се уплаши моята мама Веси. Помня и как всички възрастни се струпаха да помогнат. Пазачът ме взе на ръце, качи ме в колата и веднага тръгнахме към болницата. Караше бързо, но внимателно. Мама Веси седеше с мен на задната седалка и непрекъснато ме гушкаше и успокояваше.

Международно онлайн списание за визуални изкуства „Art Manager 7"има удоволствието да ви представи новия, двойно по-голям като обем и още по-интригуващ брой на изданието ни.

За шестте броя откакто списанието съществува ние получихме покана за участие на най-престижния арт форум в света – „Арт Базел" в раздела за арт медии, бяхме класирани на 20 място в света в „Арт медия топ 50" от един от най-четените арт блогове за изкуство и получихме много отзиви на специалисти в бранша по целия свят, които смятат визията и съдържанието на списанието за повече от добри.

Д-р Георги Чалдъков

„Българин и жител на Бургас“, Христо Фотев е роден на 25 март – Благовещение – през 1934 г. в Истанбул. През 1940 г. стъпва на бургаска земя и „морето се изправя пред очите му“. След това – жените и жените. Според едно предание, когато разбрали за смъртта му – 27 юли 2002 г., – бургазлиите извикали: „Фотев е мъртъв. Няма море, няма жени!“

В поетичните гени на Христо Фотев Константинов и Федерико Гарсия Лорка са кодирани сходни, ако не същи, емоционални молекули – метафорини.

Гранада, Андалусия, Испания
1936 г. – гражданската война в Испания, известна и с мотото „Смърт на интелигенцията“. В Гранада са убити повече от 6 000 интелектуалци, един от тях е Лорка (1898–1936). Живял само 38 години, той е написал десетки стихове, романси и пиеси – „Аз я отведох на реката“, „Аделина се  разхожда“, „Сомнамбулен романс“, La casa de Bernarda Alba. След като помилването от генерала закъснява, а от щаба му вече са казали „Дайте му кафе!“ – паролата за смърт, на 19 август 1936 г. фалангистки полицай разстрелва Лорка – един от най-големите поети на света. Така той умира за родната си Испания.

Най-тъжната детска градина за възрастни

Д-р Георги Чалдъков
 
„Колко хубаво и колко тъжно е това”: увеличаването на продължителността на човешкия живот е съпроводено с оглупяване (dementia), дължащо се главно на болест на Алцхаймер* и мозъчна атеросклероза. Съвременни научни изследвания показват, че на молекулно равнище, те са свързани: холестерол, диабет тип 2 и затлъстяване увреждат когнитивната (познавателната) сила на мозъка – памет, обучение, социална ориентация... 

5 - 8% от хората на възраст 60-65 години и 25-30% от хората над 80-85 години са засегнати от оглупяване. Според World Alzheimer’s Report 2009, публикуван в списанието Alzheimer’s Disease International, от Алцхаймер и други прояви на деменция страдат около 36 млн. души в света – прогнозите са, че през 2030 г. те ще са около 66 млн., през 2050 г. – 115 млн. Над 7 млн. души в страните на Европейския съюз страдат от Алцхаймер - в България те са около 70 хиляди души. 

До
Издателя и главен редактор:
Mag.phil. Saschka ZHURKOV
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

УВАЖАЕМА   ГОСПОЖО  ЖУРКОВ,

Убедена съм, че ставащото напоследък в бългаското политическо поле следва да бъде разбрано и оценено като поредния “взрив” на говоренето, противопоставено на “ценността на знанието”.  Възможността, която Вие, чрез Вашия вестник  предоставяте на всеки от нас в “споделено” е уникална и заслужава преди всичко уважение и поражда надежда....за малко повече знание.
Моето желание за споделяне пред Вашата читателска аудитория е породено  от намерението ми  повече  хора да разширят знанието си  за Алеко Константинов.

„Тихо, да не събудим българите!“- било написано върху лозунг на протестиращите наскоро гръцки студенти. Но след разговорите ми с родители от Пазарджик и страната се питам : „Какво е онова, което ще извади спящия ни народ от летаргичния му сън?“ Протягат ръце към най-милото- към децата му, а той само обръща глава на другата страна и сънено промърморва: „ Не ме интересува....“